Много хора са на мнение, че с годините куражът намалява и да скочиш на 30 не е като да скочиш на 20. И все пак има 80+ годишни фурии, за които възрастта е само цифра и които болката в ставите не ги спира да преследват мечтите си. Но когато аз се качих на парапета и погледнах надолу, коленете ми омекнаха. Сърцето ми се качи в гърлото и вместо вълнение или чувство за свобода, изпитах истински, неподправен ужас. В този момент бях убедена, че не мога да скоча.
Точно преди да се откажа обаче, осъзнах – страхът беше голям, но срамът, че съм се уплашила и съм си тръгнала, щеше да е гигантски! Нямаше как да го допусна…
Поех дълбоко въздух и скочих. С разперени ръце като птица. Не беше най-доброто ми решение, тъй като заради съпротивлението на вятъра, разтегнах сухожилие на рамото… Завърших деня в Спешното, с инжекция в дупето!
Но както се казва, аз летях! И ми остана споменът как преодолях страха си и сбъднах една своя мечта.
