Това е историята на Рос и Рейчъл, които вместо да завършат житейския си път в тенджерата, както повечето свои събратя, днес се радват на любов и грижи в Зоопарк Бургас.
Пътищата ни се пресякоха три дни преди Великден, когато служебен ангажимент ме отведе в русенското село Просеник. На няколко метра от кметството, някакъв човек продаваше живи пилета – натъпкани като сардини в тясна клетка.
Колежката ми реши да попита за пресни яйца, все пак наближаваше Великден. Яйца нямаше, за сметка на това аз се прибрах с 2 пиленца в кашонче. И малко фураж на дъното на чувал.
Не знам какво съм си мислила, когато ги заведох вкъщи – при един котарак с инстинкт на хищник и при един мъж, изпитващ ужас от пернати, но бях неимоверно горда с постъпката си. Все пак ги бях спасила от сигурна смърт. Кръстих ги Рос и Рейчъл на сериала “Приятели”, където също имаха пиле и пате за домашни любимци.
Създадох им уютен дом, гушках ги и ги пазех от Тигър, когато излизаха да се разтъпчат. И… неусетно много се привързах към тях. Те също се привързаха към мен. Особено Рос, чието любимо занимание беше да каца на главата ми.
С всеки изминал ден предстоящата раздяла ставаше все по-трудна, докато Иван повтаряше, че нямало как да гледаме кокошка и петел в апартамент.
За щастие знаех точното място, на което любимците ми ще живеят безгрижния живот, който заслужават: Зоопарк Бургас, където петли и пауни се разхождат царствено по алеите и посетителите им се радват.
Речено-сторено. Натоварих ги в транспортната чанта на Тигър и ги заведох в новия им дом. И докато управителят на зоопарка и семейството му ги приеха с отворени обятия, другите петлета подходиха малко по-резервирано.
Днес Рос и Рейчъл се ширят в отделно заграждение и съжителстват в мир и разбирателство с един черен лебед. А аз реших да ги осиновя и да разкажа историята им, защото както се казва… „Да спасиш едно животно няма да промени света, но със сигурност за това животно светът ще се промени завинаги.“
