Разходка сред изгубения блясък на величествено казино от XIX век, аромат на старо вино и истории от древността – всичко това преживяхме не в луксозен роман, а в северната ни съседка. През зимата на 2012 година, с група журналисти от Добрич, имахме страхотната възможност да участваме в демонстрационна туристическа обиколка на избрани културно-исторически обекти в Румъния.
Импровизираната екскурзия се проведе в рамките на проект „Транс Тур Нет: Създаване и маркетинг на пилотни трансгранични туристически продукти в Добруджа”, който се реализира от Висше училище Международен колеж и Регионален исторически музей Добрич в партньорство с Търговско-промишлена палата Констанца, Университет „Оvidius” и гимназия „Оvidius” в Констанца.
По проекта бяха подбрани и изследвани от български и румънски експерти общо 50 от най-атрактивните забележителности в Северна Добруджа – 25 в румънската област Констанца и 25 в областите Добрич и Силистра. Списъкът включваше културно-исторически и кулинарни обекти, места, представящи традиционните занаяти, екотуризма и фестивали. За тях бяха разработени тематични туристически маршрути и алтернативни трансгранични туристически пакети. Аз и колегите ми бяхме поканени да посетим част от избраните обекти от румънска страна.
Първата ни спирка беше Музеят за национална история и археология в Констанца – място, което те кара да загубиш представа за времето. Колекции от древни артефакти, статуи, мозайки и дори останки от римско време оживяваха пред очите ни, разказвайки истории за цивилизациите, населявали тези земи векове наред.
Продължихме с ободряваща разходка по брега на Черно море. Там разгледахме това, което е останало от Казино Констанца – първата сграда, издигната на брега на морето след края на османското робство. Основният камък е поставен през 1880 година, а вътре са били изградени танцувална зала, две игрални зали и две читални, където посетителите можели да четат местната, националната и международната преса. Терасата с гледка към морето е била предпочитано място за моряците от цял свят, за туристите и за елита от онова време.
През 1891 г. Казиното е разрушено почти напълно след една буря и построено отново през 1893 г. Десет години по-късно местната управа решава, че е настъпил моментът Констанца да има модерно казино, подобно на тези, които „вдъхвали живот“ на френската ривиера. Задача да изготви проекта има Даниел Ренар, румънски архитект от френски произход, който живеел в Констанца, а общата сума възлиза на 1 300 000 леи.
Въпреки критиките, Казиното е открито много помпозно на 15 август 1910 година, в присъствието на принц Фердинанд. Поддръжката на сградата обаче струва твърде скъпо и още на следващата година местната власт разрешава хазартните игри. Скоро след откриването си, Казиното на брега на морето става едно от най-известните заведения от този тип в Европа. Оборудвано е с 2 маси за билярд и 7 маси за игра на карти, а интериорът впечатлява с лукс, красиво украсени стени, изискани свещници, скъпи килими и много добре подбрана мебелировка.
Блясъкът на този изключителен свят и тръпката от хазартните игри привличали богати хора от всички краища на света. Не липсвали и драми – неведнъж тези, които, фалирали на игралната маса, са намирали края си, хвърляйки се в морските вълни или самоубивайки се в хотелската стая. По време на Първата световна война, Казиното в Констанца функционира като болница, но се връща към първоначалното си предназначение в периода между войните. В началото на 80-те години е извършен последният ремонт на Казиното, като са добавени нови декорации и витражи. Днес сградата „охранява“ брега на морето, чакайки да си върне някогашния блясък.
В ресторант „Ла Процап“ в Констанца усетихме вкуса на румънската кухня в най-автентичния ѝ вид – от сочни меса, приготвени на жарава, до ароматни местни специалитети.
Следващата ни дестинация бе Музеят на лозата и виното в Мурфатлар, където имахме възможност да дегустираме някои от най-прочутите местни сортове. Разположен в сърцето на лозарския район Мурфатлар, музеят впечатлява с десетки ценни експонати, които удостоверяват практикуването на лозарството в Добруджа от над 2000 години.
Връщайки се във времето, когато гроздето се мачкаше с крака в каменни линове за получаване на алкохол, си спомняме за силата на даките, които са пиели виното без да го смесват с вода. Вместо сребърни или златни чаши те са го сервирали в дървени съдове, от големи еленски или волски рога, които предавали от ръка на ръка.
Още щом прекрачихме прага на Мурфатлар – третата по големина изба в Румъния, усетихме аромата на отлежало вино и дъбови бъчви. Имахме възможност да разгледаме отблизо съоръженията за винопроизводство, както и да научим повече за самия процес.
Избата е основана през 1955 г., по време на социалистическия строй, като в момента е изцяло приватизирана и се намира в ръцете на частни собственици. Основните пазари за износ на Мурфатлар включват Съединените щати, Израел и няколко европейски държави, като годишно се експортират около 3 милиона литра вино.
Мангалия ни посрещна със своите археологически съкровища. Посетихме Археологическия музей „Калатис“ и се потопихме в атмосферата на древния град, а останките от крепостта в сутерена на хотел „Президент“ добавиха още една мистична нотка към приключението.
Макар че изминаха години от тази обиколка, спомените за нея остават живи. Ако търсите комбинация от история, природа, традиции и невероятни вкусове, този регион е идеалното място за пътешествие.
