I believe I can fly… Като всеки човек, пристрастен към адреналина, и аз винаги съм си искала да усетя тази неописуема тръпка – да полетя и да се слея с вятъра. Неповторимото усещане за свобода, което те издига над грижите и дребнотемията. Още от дете мечтаех да скоча с бънджи от Аспаруховия мост. Иван знаеше за тази мечта и реши да ме изненада, като ми подари преживяването за рождения ден.
Много хора са на мнение, че с годините куражът намалява и да скочиш на 30 не е като да скочиш на 20. И все пак има 80+ годишни фурии, за които възрастта е само цифра и които болката в ставите не ги спира да преследват мечтите си. Но когато аз се качих на парапета и погледнах надолу, коленете ми омекнаха. Сърцето ми се качи в гърлото и вместо вълнение или чувство за свобода, изпитах истински, неподправен ужас. В този момент бях убедена, че не мога да скоча.
Точно преди да се откажа обаче, осъзнах – страхът беше голям, но срамът, че съм се уплашила и съм си тръгнала, щеше да е гигантски! Нямаше как да го допусна…
Поех дълбоко въздух и скочих. С разперени ръце като птица. Не беше най-доброто ми решение, тъй като заради съпротивлението на вятъра, разтегнах сухожилие на рамото… Завърших деня в Спешното, с инжекция в дупето!
Но както се казва, аз летях! И ми остана споменът как преодолях страха си и сбъднах една своя мечта.
Вижте повече във видеото!
