Ромски квартал за 300 милиона евро, в който циганите се трудят и имат уважавани професии, а децата им се учат и усъвършенстват… Звучи като утопия, но не е. Това е един от начините на френското правителство и местната власт в Страсбург за интеграция на ромите.
С това въведение започнах репортажа си, след като взех участие в медиен семинар във Франция, организиран от Генерална дирекция „Правосъдие и потребители” на Европейската комисия. През пролетта на 2016-а година бях един от 12 журналисти от цяла Европа, поканени да присъстват на конференция в Страсбург. Форумът беше част от европейската програма „For Roma with Roma“ и имаше за цел да представи как различните държави – членки се справят с проблема с интеграцията на роми в социалния живот на страните.
Казват, че спомените от пътуванията избледняват, но усещанията остават завинаги. От тогава изминаха много години, но винаги ще си спомням за това пътуване с умиление. Не само заради социалната значимост на събитията, в които участвах, но и поради факта, че тогава за пръв път се качих на самолет. При това съвсем сама.
Пристигнах в Страсбург ден по-рано и имах възможност да се разходя, да усетя атмосферата, да плавам с лодка по река Ил и да разгледам част от забележителностите.
На следващия ден, когато всички вече бяхме налице, преминахме към същинската причина за визитата си във Франция. Първата част от конференцията бе по-скоро теоретична и включваше лекции от експерти на Европейската комисия и Съвета на Европа, среща с т.нар. „ромски посланици“ и дискусии.
Продължението бе далеч по-интересно и вълнуващо – посещение на квартал за 300 млн. евро! Или на този етап по-скоро строителна площадка за 300 млн. евро. „Полигонът” (Quartier du Polygone) беше място, населено предимно с малцинства, където трябваше да се издигнат 150 модерни къщи, всяка на стойност 70 000 евро. Планът беше те да се отдават под наем на ромски семейства срещу символичните 40 евро на месец. Единственото изискване беше кандидатите да са трудово ангажирани, а децата им да посещават редовно училище.
Ръководителят на проекта Жан Клод Борнез ни разказа, че програмата е разделена на 4 етапа. Очакваше последните къщи да бъдат построени през 2017-а година, а до 2019-а година да бъде изградена и цялостната инфраструктура на квартала. Питам се как ли изглежда „Полигона“ днес…
Следващата ни спирка беше „Lieu D’Europe“, където имахме възможност да разгледаме първата по рода си пътуваща изложба, посветена на интеграцията на ромите и да се запознаем с нейните създатели Франсис Гаст и Алина Плъх.
Няма как да не отбележа, че по време на конференцията посочиха България като „един от добрите примери в ЕС. Докато разисквахме загубите от изключването на ромите от държавната икономика, подчертаха, че любимата ми Каварна, в партньорство с местния бизнес, е минимализирала безработицата сред малцинствата до под 10% (на фона на 33% в целия ЕС).
Тази информация не бе никак изненадваща за мен. Първото ми посещение в морския град (през далечната 2006 г.) бе именно по повод ромския празник 8-и април. По онова време кметът Цонко Цонев винаги отбелязваше датата с грандиозни празненства и удостояваше с титлата „почетен ром“ някоя известна личност. Дясната му ръка Мартин Башев пък се славеше с прозвището „ромският кмет“ на Каварна. Въпреки произхода си, той беше изключително трудолюбив и беше дал на децата си образование, за което много българи можеха да мечтаят. Именно те бяха в основата на тази политика, която ЕС посочваше като един от добрите примери.
Защо ви разказвам всичко това в блог за пътешествия? Защото истинското пътуване не е само колекциониране на красиви кадри за Instagram. То е усещането да надникнеш зад кулисите на един град. А вие интересувате ли се от социалния облик на градовете, които посещавате, или залагате изцяло на класическия туризъм?
