Рабат рядко е първа спирка в Мароко. Повечето пътешественици профучават покрай него, насочвайки се към по-популярни туристически маршрути. Въпреки че е един от четирите имперски града, столицата на Кралство Мароко често остава в сянката на колоритния Маракеш и космополитната Казабланка. Грешка, която допуснахме и ние.
Рабат се оказа спокоен, подреден и изненадващо зелен. Много повече от повърхностните ми очаквания, свързани най-вече с емблематичните сцени на „Хавай 5-0“. Само че улисани в стремежа си да видим и да преживеем всичко от „типичното“ Мароко, решихме, че един ден ще е напълно достатъчен да му се насладим.
Пристигнахме преди обед с влака от Казабланка. Пътуването продължи около 50 минути и беше изключително комфортно. Неслучайно железопътният транспорт е най-препоръчваният начин за придвижване в Мароко. Той е бърз и удобен. Модерната инфраструктура и високоскоростните влакове са изградени с участието на френски компании и френският стандарт си усеща.
Първата ни спирка беше Dar al‑Makhzen, известен на туристите като Royal Palace. Това е официалната резиденция на краля на Мароко, Мохамед VI и центърът на монархическата власт в страната. Комплексът е огромен и включва не само самия дворец, но и административни сгради, джамия и кралска гвардия. Зад високите стени на двореца се намират не само личните апартаменти на краля и неговото семейство, но и училище за кралските деца, жилища за гвардията, конюшни и дори голяма кухня, обслужваща стотици хора.
Въпреки че вътрешността не е отворена за посетители, пространството пред двореца впечатлява със своята мащабност. Пред дворцовата порта се простира голямата церемониална площадка El Mechouar Essaid, което буквално означава „Място на щастието“. Там се провеждат официални приеми, държавни церемонии, дипломатически срещи и паради.
Архитектурата е типично мароканска – масивни стени в топли земни цветове, богато украсени порти и зелени покриви, които са характерни за кралските сгради в страната. Мястото впечатлява с големите си вътрешни дворове, традиционната мароканска архитектура и внушителните си градини.
Докато се разхождахме сред тях, нямаше как да не отдадем заслужено внимание на една от най-обсъжданите фигури в съвременната мароканска история – принцеса Лала Салма и мистерията с нейното изчезване.
Родена като Салма Бенани в семейството на обикновен учител от Фес, тя променя правилата на кралския двор, превръщайки се в първата официално призната и публично представена съпруга на крал Мохамед VI. Двамата се запознават на частно парти и през 2002 година вдигат пищна сватба. Лала Салма изиграва ключова роля за модернизирането на мароканската монархия, ангажира се активно с обществени каузи, представлява страната на световни събития и печели симпатиите на народа.
И точно когато изглежда, че приказката върви по план, в началото на 2018 тя изчезва от публичния живот без обяснение, оставяйки след себе си повече въпроси, отколкото отговори. Дълги години медиите я наричат „принцесата призрак“. Около съдбата ѝ витаят множество митове и спекулации – от твърдения, че се е развела и живее в уединение в Мароко, през слухове, че е емигрирала в Гърция или САЩ, та чак до догадки дали е между живите.
Публична поява през есента на 2025 г. слага край на спекулациите. След 7 години отсъствие от публичния живот Лала Салма направи изненадваща поява в университетската болница „Хасан II“ във Фес, показвайки, че продължава своята хуманитарна дейност. Според информации, близки до кралския двор, тя поддържа постоянен контакт с децата си (престолонаследника принц Мулай Ел Хасан и принцеса Лала Хадиджа) и дори е упълномощена да живее заедно с тях в кралската резиденция Дар Ес Салам в Рабат.
Продължихме към река Бу Регрег и моста „Хасан II“, свързващ градовете Рабат и Сале. Малко хора знаят, че през 17-ти век двата града се обединяват в независима пиратска република Бу Регрег, чиито морски легенди вдъхновяват дори Даниел Дефо да напише „Робинзон Крузо“. Оттам се отправихме към Кулата на Хасан II и Мавзолея на Мохамед V.
Комплексът, който обединява Кулата Хасан II и Мавзолея на Мохамед V, е едно от най-впечатляващите и исторически значими места в столицата на Мароко. Тези два паметника представляват невероятно съчетание от амбиция, архитектурно майсторство и почит към историята. Входът е напълно безплатен и мястото е отворено за посетители от всички религии.
Кулата е минаре на джамия, която никога не е била завършена. Строежът й започва през 1195 година по заповед на алмохадския владетел Якуб ал-Мансур. Планът бил джамията да стане една от най-големите в ислямския свят – внушителните за онова време 86 метра. През 1199 година, когато минарето е достроено до 44 метра, емирът умира и строителството на джамията е прекратено.
Днес наоколо могат да се видят десетки каменни колони – останките от първоначалния грандиозен замисъл. Въпреки това Тур Хасан се е превърнала в символ на Рабат и е част от историческия комплекс, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Любопитен факт е, че вътре в кулата няма стълби. Вместо това са изградени наклонени рампи, които са позволявали на мюезина (човекът, който призовава за молитва) да се качва до върха с кон.
От другата страна на площада, през 1960-те години е построен мавзолеят на Мохамед V, който е шедьовър на съвременната и традиционна мароканска архитектура. Той съхранява гробниците на крал Мохамед V, наричан бащата на съвременно Мароко и синовете му, Хасан II и принц Абдала. Фасадата от бял мрамор, зеленият покрив и богатата вътрешна декорация превръщат мавзолея в едно от най-красивите места в Рабат. Пред входа често могат да се видят кралски гвардейци в церемониални униформи – детайл, който веднага привлича вниманието на туристите.
След кратка почивка за обяд, се насочихме към историческото сърце на Рабат – медината. За разлика от други градове, тя е изключително чиста, спокойна и е супер приятна за разходка. Можеш да се насладиш на автентично изживяване без хаоса и навалицата, характерни за туристическите центрове като Маракеш и без нахалното дърпане от страна на търговците.
На мен тези места са ми любими! Можех с часове да се разхождам по тесните улички, изпълнени с живот, край сергиите за плодове, подправки, кожени изделия, бижута, традиционен хляб и улична храна… и да се пазаря с търговците за сувенири, гривнички и всякакви финтифлюшки. Но както споменах, разполагахме само с един ден, а ни чакаха още много красоти за разглеждане.
Бяхме се запътили към следващата такава – Касба на Удайя, когато съвсем случайно се озовахме в Андалусийските градини. Удивително място в сърцето на крепостта, което както повечето забележителности в Рабат е с вход свободен.
Градините са създадени в началото на XX век и са вдъхновени от традиционните мавърски градини в Андалусия. Палми, портокалови дървета, цветя, сенчести алеи и изящни фонтани внасят прохлада и създават усещане за истински оазис.
Излизайки от градините, се изправихме пред внушителните каменни стени на Касба на Удайя – древна крепост, в чиято вътрешност е сгушен едноименният жилищен квартал. Построена през XII век, Касбата е служела като укрепена цитадела, която пазела входа на реката Бу Регрег и Атлантическия океан.
Щом преминахме величествената порта Баб Удайя, сякаш се озовахме в напълно различен свят.
Цялата Касба е лабиринт от тесни улички с бели и сини къщи – комбинация, останала от мавританските бежанци от Андалусия, която придава неповторимо средиземноморско усещане. Докато се разхождахме без посока (което е най-добрият начин да разгледаш квартала), изведнъж се пренесохме в импровизирана галерия на открито. По стените на белите улички местни художници бяха изложили своите платна, докато пред масивните порти мързеливо се протягаха десетки котки, превърнали се в истински владетели на цитаделата.
Не след дълго ароматът на мента и печени сладки ни отведе към емблематичното Café Maure, сгушено на тераса в самата крепост. Там няма меню – сервитьорите минават с големи табли, от които можеш да си избереш автентични марокански сладки: от прочутите „газелни рога“ (пълнени с бадемова паста и портокалов цвят) до медени баклави.
След тази сладка почивка продължихме нагоре по главната уличка, която ни отведе до най-високата точка на крепостта – т.нар. Sémaphore или голямата наблюдателна платформа. От тази стратегическа позиция, където някога пиратите са следели за приближаващи кораби, днес се откриваше гледка, която ни остави без дъх.
Разбира се, не пропуснахме да се разходим и по брега, където предприемчиви мароканци предлагаха уроци по сърф, а тийнейджъри играеха футбол на фона на багери и бетонобъркачки. И все пак плажът бе осезаемо по-чист от този в Казабланка.
В крайна сметка Рабат се оказа голямата изненада на нашето пътуване, която ни очарова. Единственото нещо, за което съжалявам, е че му отделихме само един ден. Ако и вие планирате своето мароканско приключение, не повтаряйте нашата грешка – не подценявайте столицата на Мароко!
